По същия начин са измазани и църквите в Преслав, построени веднага след обявяването на гра­да за столица на България в 893 година. Построяването на Земенския манастир навярно е станало с даре­ния на големия български род Кракра. Мъже от този род управлява­ли повече от столетие областта с център Перник, в която влизали 88 укрепени градове. Между тях бил и Земен. Земенският манастир за съжаление е загубил архивите си И бога­тата манастирска библиотека, когато е бил унищожен от турците в края на XIV век. Затова животът му през българското средновековие остава неизвестен. От надписите по фреските е ясно само, че в 1334 г. боляринът Деян и жена му Доя са дали средства за подновяване на фреските в манастирската църква. Манастирът е бил подновен от христолюбиви българи от околни­те села и градове в първите десетилетия на XIX век. Тогава са били изградени жилищните и стопански корпуси. Във втората половина на XIX в. манастирът е вече голям религиозен и културен център. Мона­шеското братство не останало чуждо на националноосвободителното движение на българския народ в тази епоха. За участие в подготовка­та на Априлското въстание (1876 г.) игуменът Михаил бил убит от тур­ците. След Освобождението на България (1878 г.) манастирът посте­пенно запустял и днес има статут на музей паметник на културата. Фреските на манастира са от няколко периода. По най-старите от тях са запазени отделни фрагменти, които по стилово-художествени особености са от Х1-ХП век. Следващият пласт е от 1356-1360 г., ри­суван със средствата на деспот Деян, изобразен заедно със съпругата си в реалистичен портрет на ктитори. Стенописите са изпълнени в ар­хаичен стил, но понякога художникът отстъпва от строгите норми, включвайки битови мотиви. В реда на изобразените светци може да се види едно от най-ранните изображения на българския национален светец Иван Рилски. В архаичен стил са и надписите, изписани верти­кално. От XIX в. са иконите и част от дървения иконостас.